Тихо, но уверено присъствие в българската музика
На авторския концерт на композитора Велислав Заимов (1951), който се състоя в рамките на втората, есенна част на фестивала „Софийски музикални седмици“ публиката, изпълнила камерната зала „България“, бе дошла да засвидетелства уважението си към композитора, но и към неговата личност, към човешката му същност. Заимов е рядка порода човек, особено в контекста на родната народопсихология. И въпреки че не съм била близка с него през не съвсем краткия ни паралелен живот, винаги съм усещала специфичния финес в ненатрапващото се, скромно присъствие на този сериозен и изключително грамотен музикант – композитор и преподавател. Бих искала тук да припомня, че Велислав беше и председател на Съюза на българските композитори от 2005 до 2011 г. и това беше един най-щастлив период в историята на съюза след 1989 г. Заимов обгрижваше сградата на съюза като своя, поднови периодичните концерти в прекрасната зала на четвъртия етаж, отделяше средства за изпълнението на нови български композиции, както и на чужди български композитори. Това знам, а колко още е направил… С една дума – нещата ставаха както трябва. От 2011 година до ден днешен сме свидетели на почти-изчезването на всичко ново и смислено, което се беше случило преди това. Провали се, прекрати се и членството на България в Международното общество за нова музика, което бе извоювано с толкова труд, най-напред от Георги Тутев. Пълна разруха!
Връщам се към авторския концерт на Заимов. Той е автор на огромно творчество – с 20 симфонии, с над 150 камерни творби, предимно инструментални, също 25 концерти за различни инструменти. И не случайно всяка от шестте композиции, които чухме имаше своето премиерно изпълнение. Понякога българският композитор чака с години да чуе музиката, която е създал. И почти винаги това му се случва (ако се случи) еднократно. Три сонати: за обой и виола – 2019 (Константин Кожухаров и Зерин Сюлейманоглу), за цигулка и контрабас – 2015 (Негина Стоянова и Маргарита Калчева) и за обой и английски рог – 2016 (Константин Кожухаров и Аяно Сато) разкриха стриктен, изключително добре информиран и логичен инструментален почерк. Едно извънредно вглеждане в инструмента и възможностите му за съвместност с друг инструмент направи всяка от тези двойни сонати много интересни за проследяване и констатиране на предпочитаните от Заимов полифонични схеми, в които равностойното участие на всеки инструментален глас е безусловно. Тази тенденция продължава и в по-разширените ансамбли представени в концертната вечер. В триото за флейта, алтова флейта и пиано – 2021 (Кремена Кабакчиева, Явор Желев и Галина Апостолова) инструменталният разговор се разгръща и пространствено, със сдържана емоция и с праволинейно съотнасяне в полифоничното провеждане. Тук трябва да отбележа, че структурата на всяка от пиесите на Заимов е завършено творение с ясна цел и посока. Тъкмо това качество на неговата музика изтъкнаха и музикантите от струнен квартет „Аrs Musica” Новислав Михайлов и Миро Колдамов – цигулка, Зерин Сюлейманоглу – виола и Алек Цанов – виолончело при прочита си на 15-ия квартет на Заимов – една творба, която насърчава интензивното ансамблово поведение на изпълнителите – нещо, което те, така да се каже, използваха максимално. Емоционален принос към същността на музиката, изпълнявана в тази вечер донесе Квинтетът за флейта, кларинет, пиано, цигулка и виолончело – 2021 (Кремена Кабакчиева, Росен Идеалов, Александър Лиалиос, Евгени Николов и Христо Иванов), една творба с насърчена изразност в смисления диалог между пианото и духовите от една страна, също и със струнните – от друга. Бих искала специалнo да подчертая отдадеността на всеки от изпълнителите. Виждам, че известните лица на съвременната музика имат вече и по-млади сподвижници. Значи все пак не липсват желаещи да поемат щафетата. В този смисъл би трябвало да се адмирира усилието на директора на фестивала „Софийски музикални седмици“ Момчил Георгиев да организира концерти със звуци от днешния ден, да насърчава младото инструментално поколение в тази посока.